Gyvenama sala By Arkady Strugatsky

    This novel (set in future) follows a story of Maxim, a twenty old Earthling who in want of a better occupation explores space. Apparently, on Earth of his time (that doesn't sound the slightest bit like the society we live on), exploring space is something that is frowned upon, a hobby more fitting for a teenager, than a twenty year old guy. In fact, Maxim should (according to his parents and everyone else) find something better to do. Reflecting on his situation, Maxim suddenly makes a 'forced' discovery when he lands on an unknown planet. The problem? Well, he is sort of stuck there, as someone (who we will find out later) destroy his space ship. Maxim at first assumes that it is by mistake, that some animal got in there and broke the wires and etc. by accidents.

    Brothers Strugatsky are brilliant storytellers for sure. At first they reveal little about Maxim and this causes the reader to have a big question mark above his head. How can Maxim tell that the river is polluted? Why is he so carefree about being stranded in what appears to be wilderness? Why does Maxim imagine that he will be able to live in the forest and make friends with bears and wolves? Does he have some kind of super powers? We follow Maxim as he discovers and studies the society of this bleak planet, and with time things start to make more sense...and that they get complicated again. I believe that part, you know, when things get interesting in a novel, is called the plot:). Anyhow, I enjoyed the storytelling greatly. The plot was interesting and the narrative was well paced. The characters were wonderfully portrayed and really got under my skin.

    Prisoners of power is more a social allegory kind of SF than a hardcore SF. I personally enjoy both types, so for me the book was perfect. I've actually seen the films before I read the book. I enjoyed the first film better than the second one, and I enjoyed the book better than the films. The film is more about action, whereas the novel is more philosophical, I would say. It is no secret that the book was probably referencing the soviet communist society of the time. The book invited the reader to think. Do the film do the same? Possibly they do, but the message of the book is definitely stronger. There were some things I did like about the movie. The scenes in which Maxim first joins the army and witnesses the questioning of the 'degens (degenerates)' were very well filmed. They were realistic and well acted. On overall, the acting was pretty good, although some characters were overacted, especially in the second film. If I would have to choose between the book and the films, I would go for the book, but if you have time for both, why not?


    Honestly, I can't believe it has taken me such a long time to read one of brothers Strugatsky's book. Well, better late than never. Perhaps it is not a bad thing I've discovered them latter in life, because now I have something to really look forward it. Lately I've been reading a lot of classical literature, and while that is always a fantastic thing to do, most of the time I know what to expect. Take for example, Turgenev and Chechov. This year I decided to read all of their works. I'm obviously having such a great time reading their works, but I was already familiar with their writing, so in a way, it's just going one step further and really digging into their writing. On the other hand, Brothers Strugatsky are uncharted territory for me. I've always loved SF (seriously since even I can remember) and discovering new SF authors is always a treat. Well, these two are legends of SF, but I only discovered them now ( I knew about them, but haven't read them so far) so they are news to me. Curiously, I only read one Russian SF novel before, the famous novel We that is considered to be the founder of the dsytopian genre.

    I started to read this book in English, but as I had a dress I had to finish sewing, I switched to an audio version in Russian (about 14 hours long). Initially I was a bit apprehensive about not being able to follow the novel in Russian, because I've only read classics in Russian so far, but as I have already seen the film, that made things easier for me. Plus, Strugatsky's language is beautiful. It's surprisingly poetic at times. I enjoyed the descriptions immensely. Moreover, the humour in this book is wonderful. These guys are witty, aren't they? I enjoy this kind of dry humour. To conclude, I would definitely recommend this novel. If you enjoy dystopian literature or social SF, you will probably enjoy this one. I personally can't wait to read more of Strugatsky duo! 278 Noon svemir - moguća su svemirska istraživanja i letovi od zvijezde do zvijezde.
    Maksim je svemirski lutalica kojega kritiziraju svi u obitelji. Dok tako leti u dokolici kroz svemirska prostranstva senzor uhvati nastanjeni planet Sarakash u šuni nenastanjenih i Maksim odluči sletjeti. Budući je na planetu tehnologija na razini tehnologije oko 2. svjetskog rata, oni ruše MAksimov brod i on pada u šumu nedaleko od velikog grada.
    Tako otprilike počinje ova fantastična knjiga braće Strugatsky. Naravno, na planetu vlada antiutopijsko okruženje, veliki strojevi ispiru mozak građanima i kontroliraju umove, negdje daleko kriju se divljaci koji će Maksimu pomoći u pobuni, a cijelu spletku društvenog uređanja, diktature i prevlasti radi onaj od kojega to nikada ne bismo očekivali, pa je i sam kraj knjige klasični turnover.
    Knjiga je vrlo dobra. Jasno opisuje ruski totalitarizam i načine kako se boriti protiv toga. Sve što Strugatsky napišu djeluje zapanjujuće, ali ova knjiga odskače od svega što su ikada napisali (koliko sam ja čitao, a to je nekih 10-knjiga) i vjerojatno je najbliža američkim SF klasicima.
    Postoji i ruski SF film po toj knjizi iz 2008. godine, točnije dva filma. Drugi nastavak izašao je 2009. godine. Jedan je od najskupljih ruskih filmova uopće i ne zaostaje ni malo za američkim SF sra... spektaklima. Dosta je lošiji od knjige jer režiser je fulao poprilično poantu cijele priče, ali je zabavan i gledljiv, te bolji od hrpe novih SF filmova današnjice. Ali daleko od stare ruske škole naučne fantastike. 278

    Nije mi jasno kako Nastanjeno ostrvo nije poznatije ili bar vise pominjano u okviru opusa brace Strugacki. A i sama braca Strugacki, za mene poznata vec 30tak godina kao nesto najbolje sto sam citao iz edicije Kentaur, izgleda da van Rusije (i par zemalja, kao ex YU) nisu mnogo poznata. Sam 'Piknik kraj puta', nezasluzeno se vise pominje kao knjiga po kojem je radjen Stalker i to je to... Masaraksh (psovka iz knjige :) )

    Napisan pre 1970te , ovaj military SF i dalje deluje sveze. Jedan je od najboljih koji sam citao u poslednjih ko zna koliko godina i na srecu ima jos 2 nastavka... 278 Обитаемият остров е в плен на омразата: http://knigolandia.info/book-review/o...

    Иска се смелост да напишеш тази книга в съветски времена определено. Главният ��ерой Максим Камерер е наивен подобрен човек, който си играе на галактически изследовател, както мнозина около му, но на една “почти безобидна” планета забавлението му секва – корабът му е унищожен, а той се оказва без възможност да се свърже със своите. Налага му се да оцелее в откачено и дълбоко милитаризирано общество, в което се оглеждат тоталитарните режими на миналия век, докато през неговия поглед разкриваме тайните му.

    CIELA Books
    http://knigolandia.info/book-review/o... 278 Една от знаковите творби на култовите руски фантасти Аркадий и Борис Стругацки се завръща в ново издание с корица от художника Дамян Дамянов и логото на „Сиела”. „Обитаемият остров” ни среща за първи път с космическия корабокрушенец Максим Камерер и бележи началото на трилогията, известна като „Цикълът на Камерер”. Романът излиза за първи път през далечната 1969 година, но мрачната извънземна дистопия, която описва си остава все така плашещо актуална. Прочетете ревюто на „Книжни Криле”: https://knijnikrile.wordpress.com/202... 278

    Hard SciFi with a Strong Message

    There's a part at the beginning of this book - and note that I took this insight from the prologue by Theodore Sturgeon - where the main character Maxim doesn't dip his hand in water because he senses it's radioactive.

    The average reader thinks either 'how would he know that?' or perhaps 'he probably wouldn't know that, but this is SciFi so I will suspend my disbelief.'

    But this book, a hundred pages later, explains why Maxim just knows it.

    That's the Strugatsky brothers. They don't tell you what is going on - they just assume their readers are patient enough to figure it out later.

    And the premise of this book is the human crash landing on a planet with as many warring tribes as modern day earth.

    That's the Strugatsky brothers. We're used to Star Trek tales, where each planet has a single culture, maybe two at most if that is the plot. But why shouldn't a planet have multiple cultures?

    John Carter of Mars had three cultures - and that was enough to doom an actually pretty good movie, at least in terms of the modern public.

    But the Strugatsky brothers don't play by these rules. Arkady Strugatsky was a high-ranking military officer, and then teacher. Boris Strugatsky was an astronomer. They are both highly, highly educated - and they write for highly educated readers.

    So be warned - this is not light reading. Though I still don't quite understand how this book got out of the Soviet Union - the allegories against totalitarian states are strong - I'm glad it did. Though I still prefer Isaac Asimov's accessible SciFi and Arthur C. Clarke's detailed but still accessible SciFi - these guys really brought a juggernaut to the table in Prisoners of Power. 278 Прилючения! Умни мисли! Герои, към които можеш да се привържеш! Чудесен език! Страхотен отворен екшън финал! (Я, историята за Максим била трилогия. И таз добра, сега ще трябва да чета и „Бръмбар в мравуняка“, и другата, за вълнѝте... еееех.)

    - „фосфоресциращата небесна твърд“, „жълтия сълзящ полумрак“, „плешив като лакът“, „житейски идиотизъм“, „влажна ватена тишина“, „атомен изрод“, „жълтата гниеща светлина“, „массаракш!“

    - „тя беше тъничка, лека и приятно напомняше, че и в този свят има красиви хора“
    - „старинната войнишка песен Престани, мамичко“, „три значки За ярост в огъня“, „докато го гледаше уставно в очите...“
    „Това, разбира се, беше невъзможно, защото не беше възможно.
    - „усещайки в себе си приятна опустошеност“
    - „Вашата работа трябва да се върши по възможност сухо, чиновнически – за пари. Това прави на подследствения огромно впечатление. Ужасно е, когато те изтезава не враг, а чиновник.“
    - „...и за всеки случай пусна радиото. Предаваха Празни разговори на делови жени
    - „Ако искате просто да оцелеете, защо тогава толкова просто, толкова евтино умирате?“
    - „Земята и тревата дъхаха на ръжда, в дъната на овразите се събираха радиоактивни локви, птиците не пееха, а пресипнало стенеха като в предсмъртна мъка, нямаше животни, нямаше дори горска тишина – ту отляво, ту отдясно гърмяха и кънтяха взривове, между клоните се кълбеше сивкав дим, а поривите на вятъра донасяха рев на износени двигатели.“
    - „Смъртта не може да осакати човека до такава степен. Животът осакатява.“
    - „вой или квичене, сякаш дяволите деряха грешна душа с ръждиви ножове“
    - „От желязното гърло напираше плътна тишина, застояла, ферментирала години и години.“

    - „- Нетърпението на разтревожената съвест – провъзгласи Магьосника. – Вашата съвест е разглезена от постоянното внимание към нея, тя започва да стене при най-малкото неудобство и разумът ви почтително се прекланя пред нея, вместо да ѝ се скара и да я постави на мястото ѝ. Вашата съвест е възмутена от съществуващото положение на нещата – и разумът ви послушно и трескаво търси начин да промени това положение. Но положението си има свои закони...
    - Не мога да се съглася с вас – студено каза Максим. – Съвестта със своята болка поставя задачи, разумът ги изпълнява. Съвестта създава идеалите, разумът търси пътя към тях. Това е и функцията на разума – да търси пътища. Без съвестта разумът работи само за себе си, следователно – на празен ход...
    – ...Повтарям: не прябва да глезите съвестта си, трябва по-често да я подлагате на прашното течение на новата действителност и да не се страхувате, ако върху нея се появят петънца и груби струпеи...“ 278 A great book, but never ever watch the movie 278 Аркадий и Борис Стругацкие Обитаемый остров
    Не знаю почему, но братья Стругацкие знакомы мне лишь по доброй детской книге Понедельник начинается в субботу. Может, сыграло роль то, что в своё время стала равнодушной к фантастике, повернув свои предпочтения в сторону более реалистичной литературы.
    Обитаемый остров выдержан в очень хороших традициях научной фантастики, причём с достаточно богатой развитой психологической стороной, что меня и подкупило. Отличительной чертой книги явилось то чувство, которым пропитан Саракш, а именно - жестокость (кстати, как окажется позже, всю трилогию к весёлой фантастике не отнесёшь). Столь многогранная, реалистичная, тяжёлая. Пожирающая всё человеческое, разумное. Убивающая жизнь. Порождающая закалённую сталь, которой не страшна даже смерть, если через неё будет исполнена главная цель - борьба за правду, выживание и жизнь. И как бы аморальна не была жестокость, именна она порождает равновесие того мира: на одной чаше весов - те, кто её иницируют, на другой - те, на кого она направлена. Как можно изменить это равновесие, уничтожив его сущность? 20летней скурпулёзной работой или же случайным нашествием, не имеющего далёкую стратегию действий?
    Закрыв последнюю страницу, я не могла понять одного: кааак такая книга смогла выйти в свет в 1972 году и более-менее выдержать советскую цензуру?? Все эвфемизмы, игры слов, да ещё и такая гиперболическая иллюстрация настолько яркие, что невозможно не узреть параллель с тем, что было тогда за окном. Любопытная деталь: роман был написан за месяц, но зато прошло долгих три года, прежде чем книга вышла в свет, и то не обошлось без 900 (!!!) исправлений в тексте: от вычёркиваний фраз хорошего юмора до исправления имён почти всех главных лиц истории. Благо, что восстановить исходник позволил исторический ход событий спустя 20 лет, и я уже читала именно оригинальный вариант. 278 Strangely prescient, even prophetic, in light of the events occuring in Ukraine. 278

    Arkady Strugatsky Ñ 1 READ

    Gyvenama

    Sarakšo planetą atrado Baderio ekspedicija 2148 metais. Paaiškėjus, kad joje gyvena technologinę civilizaciją sukūrę humanoidai, ekspedicijos vadas nusprendžia tučtuojau nerti hipererdvėn ir pranešti apie atradimą Galaktikos Saugumo Tarybai. Kiek vėliau paaiškėja, kad Sarakšo civilizacija pergyveno termobranduolinę katastrofą. Ir štai tuomet į Sarakšą atvyksta Maksimas Kamereris, dvidešimtmetis Laisvosios Paieškos Grupės narys, neturintis jokių progresoriškų ar paprasto kontaktavimo įgūdžių... Gyvenama sala