Междусъния (Сенките на Атлантида, #1) By Dimana Atanassova

    Междусъния

    Прекрасна книга! Изненадващо не е претрупана със сладникави сцени ала булеварден роман. Чете се изключително леко и на един дъх. Би било добре в началото на всяка глава да се дава някакво уточнение за изминалото време(Няколко часа по-късно) за улеснение на читателя. Dimana Atanassova Страхотна и необикновенна история изпълнена с много обрати и неочаквани ситуации.
    Определено съм впечатлена. Dimana Atanassova Young adult. 8 клас, голямото междучасие. Виолетови очи, припадъци и сексуална фрустрация. Dimana Atanassova ''Междусъния'' е първата книга от трилогията ''Сенките на Атлантида'' и достойно разпалва интереса на читателя. Даш е младо момиче, което живее на практика само, защото баща й напуска семейството преди години, а майка й е алкохоличка, която тялом е около дъщеря си, но духом не. Така, когато стечението на обстоятелствата (без капка случайност) я изпращат в Атландита в компанията на странния и студен Меро, Даш не страда по дома, а се впуска в едно приключение, което ще й коства доста.

    Авторката е на 19 години, но въпреки това романът е изграден изключително грамотно литературно. Светът на Атлантида и съществуването на обитателите му са обяснени и обосновани. Нищо не изглежда неестествено и странно. Напротив - историята е плавна, сюжетът е разгърнат постепенно и поетапно, а кулминационните моменти са вълнуващи и непрекалени.

    По принцип фентъзи книги рядко привличат погледа ми. Но уверено и искрено препоръчвам ''Междусъния''. И поздравявам Димана Атанасова! Dimana Atanassova Е, не е чак толкова клиширано като тези на господина, дето иска дрАснята (грешката е преднамерена) му да достигне до повече читатели, но… Пак клише върху клише върху клише. Като за дебют — става, но все повече се заражда мнението ми, че многоуважаваната госпожа Люцканова само прибира пари за издаване, без да затруднява живота си с нещо толкова тривиално като редакция или (не дай си, Боже!) корекция. Дето се вика, един редактор щеше да види, че момата, която разказва, след почти всеки сън-интерлюдия се буди „потна“… и върху тази пот се акцентира толкова, че човек почва да се чувства като на концерт на Веселин Маринов. Имената, слава на господ, поне не са български, но за сметка на това са смехотворни — Деметрий (на умалително — Меро, моля ви се… WTF?!), Талиезин, Аталанте, Анджей, Айриесин… Абе мани.

    Една звездичка отгоре заради яките епиграфи — Slayer, Foreigner, Queen (е, тук-там и HIM — за да не забравяме все пак, че авторката е в крехта тийн-емо-готик възраст :) Dimana Atanassova

    CHARACTERS ð FULLYWED.COM ´ Dimana Atanassova

    senkite-na-atlantida.com

    За едно момиче границите между сън и реалност са силно размити ...

    В зората на времето древните атланти, ужасени от силата на Туаой, Огненият камък, го запечатали в саркофаг от кристал. Заключен бил и защитен от заклинания, но излъчвал, казват, странни пулсации, които превръщали и най-силната воля в роб на безгласната му песен ...
    А саркофагът още е там и търпеливо брои вековете до появата на древна кръв, която да отключи древната му мощ...
    В задрямало крайбрежно градче, млада жена е измъчвана от особени чужди сънища. Изпълнен с трудности и лишения, животът й е изковал несломим характер, но нищо не я подготвило за водовъртежа от зловещи събития, в който попада. Екзотичен мрачен свят от древността я завлича в хаос от интриги. Въртоп от събития и нишки я води към път с неясна цел и край, любов без бъдеще и древна мисия.
    Нейната защита и прокоба е умението й да бяга през сенките на чуждите съзнания насън. Междусъния (Сенките на Атлантида, #1)

    Междусъния ме хвана неподготвена. В най-приятния смисъл на думата. Стои ми на рафта с втората си част още от пролетта. Купих я от инатливо нежелание да изляза от книжарница без нова книга в ръцете си. Сега съм доволна от този каприз. Макар да започна странно и в моите очи - необещаващо, в последствие съумя така да ме увлече, че да забравя света около себе си. На такива книжки давам висока оценка. Не съм критик, не отбирам от тежко-звучащи литературни термини. Единственото, което ме интересува е удоволствието от четенето. А тук то фигурира в почти пълна степен.
    Имах някои проблеми, предимно с главните герои. Но за щастие действието бе достатъчно динамично, за да не ми остави време да се задълбавам. Да не говорим, че някои такива дразнещи елементи си бяха оправдани. Да, Даш дразнеше с истеричните си пристъпи, но пък в повечето случаи си имаше и основания за тях. Да си кажем честно, много е яко героинята да рита задници, едва що стъпила на краката си на новото и ужасяващо място. Обаче е по-вероятно да се обърка накъде да хване, ако няма кой да обясни правилата на играта, нали? Да, Меро така и не избра какъв да бъде - злодей или от добрите. Но пък реално няма как да го набутам в нито едната от двете категории. Няма да пасне чисто никъде. Макар да дава доста сериозна заявка за badass категорията. Защото си е гаден задник в повечето случаи. Романтиката не се случи, не съвсем. Но пък щеше да е странно ако се беше случила. Единственото, срещу което не можах да си измисля контра-реплика е недостатъчното развитие на героите и твърде бързото и повърхностно запознаване със света. Но пък за тях разполагам и с втората книга. Дано оправдае очакванията, които първата постави пред нея. Dimana Atanassova Момиче слиза в потъналата Атлантида: http://knigolandia.info/book-review/m...

    От доста време чувам хубави неща за книгата на Димана Атанасова “Междусъния”, но, обичайно за нрава ми, се наканих да я прочета чак когато дойде време да излезе продължението ѝ – “Ремпатия”. Разбира се, че имах едно наум, наскоро едно пожънало световен успех младежко фентъзи ми досади неимоверно (тия дни ще пиша за него), но това младо момиче успя да ме изненада приятно. “Междусъния” си има доста трески за дялане, включая и чисто редакторско-коректорска работа, но основата я има, Димана притежава талант, и дори и в историята да са налице ред очаквани и предвидими елементи (като това проклето разказване от първо лице, от което няма отърване), като цяло книгата е впечатляваща за възрастта ѝ и загатва за голям потенциал.

    Издателство Весела Люцканова
    http://knigolandia.info/book-review/m... Dimana Atanassova Доста приятна изненада и много свеж и интересен дебют. Хвана ме неподготвен дори след всички положителни отзиви, които чувам през последната една година. Сюжетът подразваше на някои клиширани моменти, но красивият език и привкусът на един от любимите ми писатели компенсираха за това в голяма степен. Определено ще обърна внимание и на Ремпатия по-късно и чакам и следващи творби. Dimana Atanassova оценка - 3,5.

    До преди няколко дена нямах представа за съществуването на Димана Атанасова и нейната поредица „Сенките на Атлантида”. Отдавна не се бях интересувала от книги на български автори, защото предпочитам да чета електронни книги, а българско фентъзи в електронен формат е почти невъзможно да се от крие. Но все пак, благодарение на панаира на книгата във Варна и представянето на 2-та книга от поредицата – „Ремпатия” вниманието ми бе привлечено и затова реших да дам шанс на поредицата.

    Първоначално след прочита на резюмета на гърба на корицата бях скептично настроена. Звучеше интересно, но присъствието на Атлантида малко ме разколеба. Срещала съм толкова много автори, които се опитват да пресъздадат мита за Атлантида по оригинален начин, но в последствие се получава пълен миш маш от компоненти, които са толкова несъвместими, че самото им прочитане довежда до смесени чувства. Това, което ми помогна да взема решението да прочета книгата бяха положителните коментари на мой познати и приятели и това, че корицата ме грабна напълно. За разлика от много други книги, където на корицата се изобразява един от главните герои/ главната двойка, корицата на „Междусъния” е една прекрасна смесица между цветове и картини. Влюбих се в изобразените кули и пейзажа около тях. А цветовете са напълно запленяващи.

    …..от тук нататък може да има спойлери….

    Честно казано прологът ми беше малко странен и не ми даде особени насоки как ще се развие историята, освен че главната ни геройня ще е заобиколена от много мъже.

    Първите няколко глави не бяха особено впеталяващи. Бях разочарована от първите срещи на Даш и Меро. Даже си помислих, че това ще бъде книга от онзи тип, където има един главен алфа мъжкар, които ще спасява постоянно жената, която си е харесал. Но след това историята започна плавно да се разгръща и да се добавят нови факти и мотиви, които опровергаха първоначалното ми впечатление. И въпреки че не можем да избягаме от любовната завръзка, защото каквото и да си говорим още от началото се усещаше нещо между Даш и Меро, за мен поне тя не бе чак толкова натрапчива (може би само накрая).

    Имаше предвидими неща, имаше и няколко места, където не бях сигурна какво точно се случи, имаше опасности, насилие, преследване, митични същества, злодей и кръв. Но пътуването до Атлантида и самата нишка на действието бяха добре изградени. Атлантида също бе представена по оригинален начин и в последствие изградена и показана по смислен и логичен начин. Успях да намеря отговор на повечето си въпроси.

    Книгата е написана в първо лице. В повечето случай това означава книга написана от гледната точка на някой от главните герои с ограничение от към описания и действия. Но Димана Атанасова се справила прекрасно с предаването на действието от гледната точка на Даш. Имаше красиви описания и действието бе динамично и последователно.

    Това, което на мен ми липсваше беше повече от Меро. Може би ако имаше няколко глави от неговата гледна точка щеше да се получи по-добре.
    Когато се появи в началото реакцията ми беше:



    Но в последствие този мистериозен наемник порасна в очите ми и се намерих запленена от личността му. Затова накрая в последните няколко страници, когато Даш обяви, че бях нещо от рода на:



    И мисля да спра до тук, преди да почна да обяснявам колко много ми допада Меро.

    Като заключение мога да кажа, че това е един изключително обещаваш дебют и че със сигурност ще прочета и другите книги от поредицата. Dimana Atanassova Малко нелогична и объркана ��а моменти, с повече сложни имена, но пък и интересна и различна. Хареса ми! :) Dimana Atanassova